приемане

Не си проект.
Не си дефект.
Не си нещо, което трябва да бъде „довършено“, за да заслужи любов.

Животът ще те учи. Ще те променя. Ще те развива. Но развитието не означава, че си счупена. Означава, че растеш.

Понякога светът ни кара да вярваме, че трябва да бъдем повече — по-тихи, по-силни, по-удобни, по-различни. И без да усетим започваме да се опитваме да поправим неща в себе си, които никога не са били счупени.

Истинската любов не се опитва да те променя, за да те направи „по-добра“.
Тя те вижда.
Тя те приема.
Тя те подкрепя да растеш, без да губиш същността си.

Ти не си за поправяне.
Ти си за разбиране.
За уважение.
За любов — точно такава, каквато си.