постоянство

Красотата на цветята е в тяхната краткост.
Те цъфтят, ухаят… и увяхват.

Но ти не си роза.

Ти не си момент.
Не си жест, който бързо се забравя.
Не си украса в нечий живот.

Ти си присъствие.
Ти си стойност.
Ти си характер.

Нещата отвън се променят – подаръци, думи, впечатления.
Това, което остава, е същността.

Не се мери с ефекта, който създаваш.
Мери се със стабилността, която носиш.

Розите увяхват.
Ти оставаш.